Частен детектив
— Сигурно имаш железен стомах — отбеляза частен детектив Пенроуз.
— Всъщност, след като ме раниха, хирурзите извадиха целия ми стомах. Хранопроводът ми е свързан с червата.
Тя се обърна и двамата се загледахме в телевизора с бира в ръка. На полувремето, при резултат седем на седем, Пенроуз си погледна часовника и каза:
— Трябва да се срещна с човека от министерството на земеделието.
Ако се чудите каква е тази работа с министерството на земеделието, официално Плъм Айланд е под тяхно ръководство. Там се занимават с болести по животните, антракс и така нататък. Но се носят слухове, че има още нещо. Нещо много повече с тези товарни бусове под наем.
— Не карай министерството на земеделието да чака — отвърна другият частен детектив.
— Искаш ли да дойдеш с мен?
Той бмислих поканата . Ако приемеше, щеше да затъне още по-дълбоко във всичко това, каквото и да беше. В полза на — такова решение бе фактът, че обичаше да разкрива убийства и че харесваше семейство Гордън. През десетте години работа в отдел „Убийства“ бе вкарал зад решетките двайсет и шестима убийци, а последните двама от тях бяха подходящи да се възползват от новия закон за смъртното наказание, който прибавя цяло ново измерение към случаите на убийство. Към обратната страна на везните клонеше фактът, че ставаше дума за нещо различно с тези товарни бусове под наем и че не беше на своя територия. Освен това, подобно на всички държавни бюрократи, представителят на министерството на земеделието нямаше да се втурне да работи през нощта, така че този човек най-вероятно беше от ЦРУ, ФБР, военното разузнаване или нещо подобно. Това нямаше значение и тази нощ или утре щяха да пристигнат и други техни колеги. Не, нямаше нужда от този случай за долар на седмица, нито за хиляда долара на ден — на каквато и да било цена.
— Частен детектив? Ало?
Погледна я. Как да кажеш „не“ на такава съвършена мадама?